Група ФАВОРИТ: …и композициите, и песните, и музикантите, и идеите на Фаворит съществуват…
След репетиция Фаворит обикновено сядат на Лайното на питие и раздумка. Точно в този момент съм там и аз и след като се посмяхме на разни весели случки, се обсъдиха важни организационни въпроси за предстоящия концерт и дойде моето време. На масата сме вече само с Владо М., Мишо Дичев, Чочо Ангелов и Владо Нейчев (Живодера). Чудех се как да подходя – бъзиклийски ли (познавайки нравите на музикантите) или сериозно, каквато е групата. Реших да започна някак и предположих, че разговора сам ще поеме посоката си. Така и стана. В един момент нямаше нужда да задавам въпроси, защото интервюто се превърна в интересен разговор.
Иво: През 87-а година, когато съм бил на 7 годинки сте събрали Фаворит. Кога беше първото ви участие и къде?
Чочо: А, ей сега ме хвана на тясно.
Владо М.: 17 януари. Аз бях в казармата и познавах Никито. Няма как. Братовчеди сме. На 16 вечерта избягах от казармата и в завод Жити се запознах с Чочо и Мацо, беше Мими по т’ва време. На следващия ден бяхме на „Млади таланти” в Младежкия дом.
Иво: А защо 23 години след това отново се събирате?
Чочо: Последния ни концерт заедно беше през 97-а, а-а-а не, през 96-а в Приморско. А 95-а беше концертът в операта.
Чочо: Искам да добавя, че имаше голям интерес за събирането на групата от нашите верни приятели. Хората искаха да видят групата в оригиналния си състав. Винаги около нас са присъствали приятелите ни. Русенски музиканти, отлични музиканти от най-различни групи. В момента имаме щастието да работим с Владимир Нейчев, Мишо Дичев, Николай Хараламбиев, Ивайло Звездомиров, Иво Минчев – твоя милост и още хора, които пазим в тайна. Затова мисля, че концерта ще има голям успех.
Иво: От оригиналния формат на групата сте само вие двамата – Владо М. и Чочо. Около вас винаги е имало много приятели, както току що потвърдихте. Успяхте ли да съберете всички. Кой ви липсва?
Владо М.: А-а-а, много ги няма, но те всички са по света някъде. В момента е трудно всеки да си организира почивката, и визи, и билети, за да бъдат по едно и също време тука. Таня Тодорова е в САЩ, Люса Андрова в Италия, Ръчо Чилингиров не можа да дойде, Явор Гецов замина за Кипър, Николай Събев – Гъла не можах да го открия, въпреки че е в Русе. Не мога да се сетя за всички. (Тук Владо М. вече не издържа на сериозния тон на разговора и поглеждайки телефона, с който правя записа ми каза „Туй вафла Мура лий?” Бурен смях.)
Иво: През онези години какви бяха мечтите ви като група? Какви постижения търсехте тогава?
Чочо: Да успеем на национално ниво. Доста неща постигнахме. Няколко песни се въртяха в националния ефир. Имахме големи концерти и участия в столицата. Рок ринг на стадиона 89-а година. Имахме самостоятелен концерт в София, в Приморско, участвахме на джаз фестивала в Банско. Доста участия и много почитатели.
Иво: Имате ли нови мечти днес?
Владо М.: Концерта на 30-и.
Иво: Този лайв последен ли ще бъде или се очакват още гигове?
Владо М.: Не знам. Не съм мислил (пак поглежда към телефона – „Туй вафла лий?” и последва бурен смях). Зависи най-вече от Чочо. Не знам кога ще може да се прибере пак. Ние сме доста пръснати по света. Знае ли човек?
Чочо: Има доста неиздадени песни, има парчета, които може да се презапишат. Имаме творби, които никога не са записвани професионално. Групата има повече от 40 песни, от които само половината са записани. Надявам се да успеем да ги запишем в скоро време, а от един сполучлив запис може да излезе и едно сполучливо турне или няколко концерта.
Иво: Парчетата на Фаворит са много сложни инструментално и вокално. След такава дълга пауза бяхте ли забравили някои? Успяхте ли да ги възстановите, въпреки че ви липсват барабаниста и басиста, които са основата на групата?
Владо М.: Те вече станаха още по-сложни. С хора като Живодера и Ивака се работи доста неспокойно. Раздробяват парчето и търсят в най-малките детайли малки грешцици и песните стават далеч-далеч по прецизни, отколкото сме ги правили на времето.
Иво: Кои хора ви помогнаха за този концерт? На кого искате да благодарите?
Владо М. и Мишо (един през друг): Много важен въпрос. Специално искаме да благодарим на Дидо Липовански, Пеци Тодоров, Даниел Джумалийски, Пламен Мирчев – Мирона, Мария Дуканова, Това са хора, които не са на сцената и ни подадоха безрезервно ръка дори без да поискаме помощта им. Благодарим и на небезизвестния Ники Брадата, на когото разчитаме за перфектен звук.
Мишо: Надявахме се на по-голяма помощ от Община Русе. Русе винаги се е славил като европейски град, различаващ се всички други градове в България. Група Фаворит е част от музикалната история на града. Участват музиканти, които славят града ни навсякъде. Когато казвахме на някой в България, че сме от Русе гледаха с респект на нас. Това вече не е така. Жалко е, че само с 5-10% от приходите от чалгаджийския концерт онази вечер щяхме да покрием всичките си разходи за нашия концерт, вместо да се налага да търсим спонсори и да бъркаме по джобовете си и да вадим от собствените си пари за разходите по звук и светлина.
Чочо: Исках само да спомена, че Мария Дуканова (Директор на НУИ „Проф. В. Стоянов”) е инициаторът за този концерт. Тя искаше той да се проведе по-рано, за да бъде включен в програмата за юбилея на Музикалното училище. Идеята за концерта се роди тогава. Тя се свърза с мен и каза „Можеш ли да събереш момчетата?”. Тогава говорих с Владо. Искрено се надявам, че този концерт ще възроди вярата в Русенския рок и ще мотивира голяма част от младите музиканти в Русе да продължават да развиват русенската музика като цяло.
Владо Н.: Много е важно да отбележим, че концерта ще напомни на почитателите на Фаворит, че композициите, и песните, и музикантите, и идеите съществуват.
Владо М.: Сигурен съм, че ще има много хора, които няма да са се виждали много дълго време и ще се срещнат там, на центъра по време на самия концерт.
Мишо: Надявам се да има и млади хора, които никога не са били на концерт на Фаворит. Ще ми се дори малка част от публиката от онази вечер (има се предвид концерта на Пайнер) да дойдат и да им дадем една искрица за музиката и въобще за светоусещането. В България няма сцена, няма медия, няма място, където такава музика да бъде приоритетна и показвана на аудиторията, както има телевизия Пайнер и хипер бюджетни концерти на попфолк изпълнители. В момента хората дори и да не искат да слушат чалга просто нямат избор. Навсякъде се предлага само това. Ако успеем да стигнем до повече хора – това е успех.
Владо М.: Аз съм сигурен, че някой хора, които са били на концерта на Пайнер ще дойдат, защото очакват да видят оркестър Фаворит от Свищов (бурен смях).
Интервюто взе: Иво Минчев
Снимки: Красимир Дяков
Последни коментари